Илюзиите, които храни Великобритания, няма да накарат ЕС да приеме невъзможното
На всяка стъпка от процеса на Brexit има благонадежден метод да се предскаже какво ще направи Европейският съюз. Този прийом дава първокласно схващане за претекстовете на основните континентални играчи. Той е и демонски елементарен. Номерът е да слушаш какво в действителност споделят те.
Неизбежната динамичност на договарянията беше явна още преди да стане прочут резултатът от референдума. Ангела Меркел я разказа три седмици преди деня на гласуването. Германската канцлерка не желаеше да се намесва във вътрешните английски диспути, разбирайки, че всичко, което каже, може да бъде признато от последователите на напускането като доказателство за вмешателство от противните чужденци. (А в параноичния евроскептичен фолклор никой не е по-противен от германците.), написа в собствен разбор в. Гардиън, представен от Българска телеграфна агенция.Но Меркел също по този начин виждаше по какъв начин значими обстоятелства не се изричат намерено в акцията. Тя изрази " персонална вяра " Англия да остане в Европейски Съюз и добави, че напускането значи предаване на въздействие, тъй като най-хубавите покупко-продажби се вършат от вътрешната страна. Тя предизвести, че за Обединеното кралство ще се окаже неловко да договаря от позиция " отвън стаята ".
Меркел беше права. От момента, в който беше задействан член 50, процесът на Brexit следва графика на Европейски Съюз за изискванията, избрани от общностните контракти. На всеки стадий европейските водачи повтаряхазлатното правило - в персонални диалози, в обществени изявления, в писмен тип: привилегиите на участието са недостъпни за нечленове.
Англия би трябвало да реши какво й харесва от сегашните разпореждания и след това да договори цена за запазването им. Най-новите условия и условия постоянно са осъвременявани на уеб страницата на Европейската комисия.
Това улеснява инспекцията на приложимостта на всяка концепция, предлагана от привърениците на Brexit. Първо, проучете какво включва проектът от позиция на опазване на дадена изгода от участието в Европейски Съюз (например безпрепятсвено придвижване на артикули през границите). После задайте въпроса какво създателят на проекта е подготвен да съобщи - като принос в бюджета или покоряване на европейската правосъдна пълномощия. Ако отговорът е нищо, предлагането може да бъде отхвърлено.
Когато се направи тази инспекция, излиза наяве, че всичко, което споделя Борис Джонсън по тематиката за Brexit, в това число най-новата му концепция за " супер Канада ", е нелепост. Ако оставите настрани натруфеното празнословие на Джонсън, ще откриете отвод за приемане на това, че Brexit включва някаква цена за Англия. Но повода, която стоеше в основата на решението му да напусне държавното управление, дружно с Дейвид Дейвис, беше позор от чувството, че тази цена се доближава. Да продължи да бъде част от кабинета щеше да значи да одобри слабостта на едно национално държавно управление, което се пробва да договаря с континентален блок.
Малко неща демонстрират логиката на европейския план толкоз успешно, колкото гледката по какъв начин кухата евроскептична изразителност се блъска в стената на континенталното единение и отскача напряко в лицата на хората, които не смятаха, че Англия има какво да завоюва от този тип взаимност.
Единствената изненада за Европейски Съюз е твърдоглавието, с което английските политици подценяват това, което споделят сътрудниците им в Брюксел, Берлин и Париж, и тяхната плашливост, проявяваща се в отхвърли им да предадат това обръщение на гласоподавателите. Това не е симптом, че задграничните политици са по-добродетелни. Честността е общо взето поравно разпределена сред нациите. Тя е просто характерност на многонационалните съюзи, означаваща, че общите позиции, един път открити, не се трансформират елементарно. А в тази ситуация с мандата на Мишел Барние като основен договарящ на Европейски Съюз, страните членки нямат тласък да нарушават единството.
Brexit е единствено един от проблемите на Европейски Съюз и то не най-тежкият. Финансовата непоклатимост на еврозоната, миграцията през Средиземно море, комерсиалната война с Доналд Тръмп, популистките демагози, подкопаващи върховенството на закона в Полша, Унгария и Италия, кибершпионажа на Кремъл - това са незабавните въпроси в листата със задания на Брюксел. Всеки член на Европейски Съюз е заинтригуван от благополучното споразумяване на Brexit, а доста държавни управления мощно желаят Англия да бъде наоколо, с цел да оказва помощ от вътрешната страна за справяне с общите несгоди на Европа, само че актът на овакантяване значи, че автоматизирано би трябвало да понижиш значимостта на националните си потребности. Благосклонността към съседите и съдружниците не значи, че би трябвало да се извършва всяка гнила концепция, която бълва Консервативната партия, мъчеща се да асимилира неправилната си преценка, имаща исторически мащаби.
Всичко това няма за цел да показва в сантиментална светлина метода на Брюксел към Brexit. Чувал съм европейски дипломати да се оплакват от непреклонността, която съществува в самия Европейски Съюз, по метод, който доста наподобява на недоволните тъжби, отекващи към Уайтхол. Едно постоянно изразявано недоволство е, че французите и германците са прекомерно обзети от боязън от разпространяване на националистическа болест, прекомерно погълнати от нуждата евроскептицизмът да бъде изобличен като път, който не води до на никое място. Но даже в столиците, които по традиция са в благозвучие с английската позиция в Европа и където разочарованието от излизането на Англия е най-голямо, няма скрити източници на предпочитание за избавяне на Тереза Мей.
Преценката е същата: всеки водач, който има място на масата на срещите на върха, където в последна сметка се вземат решение въпросите за Brexit, цени това място повече, в сравнение с който и да е аспект на двустранните връзки с Англия. А Мей не е на тази маса.
Именно за това говореше Меркел през юни 2016 година Единствената й интервенция в дебатите беше отхвърлена като омаловажаване на английското икономическо въздействие и засегнатост за демокрацията, само че това не беше по този начин. То беше просто математика. Много страни дружно са повече от една. Това беше аргументът на Европа през цялото време и това е повода Brexit да се проваля - повода, заради която той по този начин или другояче беше жертван на неуспех.
По публикацията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Магдалена Иванова
Неизбежната динамичност на договарянията беше явна още преди да стане прочут резултатът от референдума. Ангела Меркел я разказа три седмици преди деня на гласуването. Германската канцлерка не желаеше да се намесва във вътрешните английски диспути, разбирайки, че всичко, което каже, може да бъде признато от последователите на напускането като доказателство за вмешателство от противните чужденци. (А в параноичния евроскептичен фолклор никой не е по-противен от германците.), написа в собствен разбор в. Гардиън, представен от Българска телеграфна агенция.Но Меркел също по този начин виждаше по какъв начин значими обстоятелства не се изричат намерено в акцията. Тя изрази " персонална вяра " Англия да остане в Европейски Съюз и добави, че напускането значи предаване на въздействие, тъй като най-хубавите покупко-продажби се вършат от вътрешната страна. Тя предизвести, че за Обединеното кралство ще се окаже неловко да договаря от позиция " отвън стаята ".
Меркел беше права. От момента, в който беше задействан член 50, процесът на Brexit следва графика на Европейски Съюз за изискванията, избрани от общностните контракти. На всеки стадий европейските водачи повтаряхазлатното правило - в персонални диалози, в обществени изявления, в писмен тип: привилегиите на участието са недостъпни за нечленове.
Англия би трябвало да реши какво й харесва от сегашните разпореждания и след това да договори цена за запазването им. Най-новите условия и условия постоянно са осъвременявани на уеб страницата на Европейската комисия.
Това улеснява инспекцията на приложимостта на всяка концепция, предлагана от привърениците на Brexit. Първо, проучете какво включва проектът от позиция на опазване на дадена изгода от участието в Европейски Съюз (например безпрепятсвено придвижване на артикули през границите). После задайте въпроса какво създателят на проекта е подготвен да съобщи - като принос в бюджета или покоряване на европейската правосъдна пълномощия. Ако отговорът е нищо, предлагането може да бъде отхвърлено.
Когато се направи тази инспекция, излиза наяве, че всичко, което споделя Борис Джонсън по тематиката за Brexit, в това число най-новата му концепция за " супер Канада ", е нелепост. Ако оставите настрани натруфеното празнословие на Джонсън, ще откриете отвод за приемане на това, че Brexit включва някаква цена за Англия. Но повода, която стоеше в основата на решението му да напусне държавното управление, дружно с Дейвид Дейвис, беше позор от чувството, че тази цена се доближава. Да продължи да бъде част от кабинета щеше да значи да одобри слабостта на едно национално държавно управление, което се пробва да договаря с континентален блок.
Малко неща демонстрират логиката на европейския план толкоз успешно, колкото гледката по какъв начин кухата евроскептична изразителност се блъска в стената на континенталното единение и отскача напряко в лицата на хората, които не смятаха, че Англия има какво да завоюва от този тип взаимност.
Единствената изненада за Европейски Съюз е твърдоглавието, с което английските политици подценяват това, което споделят сътрудниците им в Брюксел, Берлин и Париж, и тяхната плашливост, проявяваща се в отхвърли им да предадат това обръщение на гласоподавателите. Това не е симптом, че задграничните политици са по-добродетелни. Честността е общо взето поравно разпределена сред нациите. Тя е просто характерност на многонационалните съюзи, означаваща, че общите позиции, един път открити, не се трансформират елементарно. А в тази ситуация с мандата на Мишел Барние като основен договарящ на Европейски Съюз, страните членки нямат тласък да нарушават единството.
Brexit е единствено един от проблемите на Европейски Съюз и то не най-тежкият. Финансовата непоклатимост на еврозоната, миграцията през Средиземно море, комерсиалната война с Доналд Тръмп, популистките демагози, подкопаващи върховенството на закона в Полша, Унгария и Италия, кибершпионажа на Кремъл - това са незабавните въпроси в листата със задания на Брюксел. Всеки член на Европейски Съюз е заинтригуван от благополучното споразумяване на Brexit, а доста държавни управления мощно желаят Англия да бъде наоколо, с цел да оказва помощ от вътрешната страна за справяне с общите несгоди на Европа, само че актът на овакантяване значи, че автоматизирано би трябвало да понижиш значимостта на националните си потребности. Благосклонността към съседите и съдружниците не значи, че би трябвало да се извършва всяка гнила концепция, която бълва Консервативната партия, мъчеща се да асимилира неправилната си преценка, имаща исторически мащаби.
Всичко това няма за цел да показва в сантиментална светлина метода на Брюксел към Brexit. Чувал съм европейски дипломати да се оплакват от непреклонността, която съществува в самия Европейски Съюз, по метод, който доста наподобява на недоволните тъжби, отекващи към Уайтхол. Едно постоянно изразявано недоволство е, че французите и германците са прекомерно обзети от боязън от разпространяване на националистическа болест, прекомерно погълнати от нуждата евроскептицизмът да бъде изобличен като път, който не води до на никое място. Но даже в столиците, които по традиция са в благозвучие с английската позиция в Европа и където разочарованието от излизането на Англия е най-голямо, няма скрити източници на предпочитание за избавяне на Тереза Мей.
Преценката е същата: всеки водач, който има място на масата на срещите на върха, където в последна сметка се вземат решение въпросите за Brexit, цени това място повече, в сравнение с който и да е аспект на двустранните връзки с Англия. А Мей не е на тази маса.
Именно за това говореше Меркел през юни 2016 година Единствената й интервенция в дебатите беше отхвърлена като омаловажаване на английското икономическо въздействие и засегнатост за демокрацията, само че това не беше по този начин. То беше просто математика. Много страни дружно са повече от една. Това беше аргументът на Европа през цялото време и това е повода Brexit да се проваля - повода, заради която той по този начин или другояче беше жертван на неуспех.
По публикацията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Магдалена Иванова
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ